Рождество Христово (25 Декември)
Празникът е известен като Рождество Христово, Коледа и Божич. Той е свързан с раждането на християнския бог – Исус Христос. Легендата разказва как римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Затова Мария и съпругът ѝ Йосиф тръгват за Витлеем – родното място на Йосиф. Когато пристигат в малкото градче, навсякъде е пълно с хора, които идват от различни краища, и те няма къде да отседнат. Подслоняват се в една пещера, близо до града, в която често пастирите замръквали с овцете и козите си. Там, сред сламата, дева Мария ражда своя син. В мига на рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Младенеца Исус почитат и трима царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Според обичаите на времето царете подаряват злато, тамян и смирна. Оттук започва и традицията по Коледа да се подаряват подаръци.
Празникът започва в първите часове на 25 декември. Народната традиция е свързана и с обичая коледуване. Коледарите са момци-ергени. Подготовката им започва от Игнажден (20 декември). Тогава се създават коледарските групи и започват да се разучават коледарски песни. Коледарите си избират цар или станеник. Това е млад мъж, който знае много коледарски песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. Според народа тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обикалят домовете. Във всеки дом изпълняват песни. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, късмет, любов, щастие, за радост, игри и веселия. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино, сланина, орехи и др. Коледарите си разпределят краваите, а останалите продукти разпродават. Събраните пари се даряват на бедните, църквата или училището.
От Коледа според народното поверие започват 12 дни, наречени „миши” или „погански” дни, които свършват на Йордановден (6 януари). Хората наричат тези дни и "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. През това време по света обикалят нечисти сили, които вредят на хората – затова от древни времена се спазват много забрани. Не се излиза навън преди разсъмване и след залез. Жените не плетат, не шият, не перат.
Постите свършват и обядът е блажен и много богат. На трапезата задължително се поднася баница с най-различни плънки, свинско месо, патица, пуйка или гъска.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. В тези дни човек може да си пожелае нещо хубаво, защото желанията се сбъдват.
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=bu1TWyLKd1I[/youtube]
Стани нине, господине,
че ти идем добри гости.
Добри гости коледари,
тръгнали сме чак от снощи
в тези дълги, тъмни нощи.
Да ви търсим кой къде сте,
да ви носим добри вести-
колко билки по земята,
толкоз здраве в тази къща.