На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на войната между двете страни, които ние наричаме Освободителна (1877-1878г.), и се възстановява българската държава.
Малко преди войната в България жестоко е потушено Априлското въстание, което предизвиква сериозен отзвук в Европа.
Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици.
Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил) неслучайно. Датата съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г.
Договорът обаче е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили.
Според неговите разпоредби освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Границите на княжеството обхващат Северна България, Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).
Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението.
Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта.
Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар.
Със Санстефанския мирен договор България се появява отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.
Възкръсналата държава с малки изключение припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския през юли 1878 г.
По силата на неговите клаузи Сан-Стефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество.
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението.
10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
------------------------------------
Представителни части от Българската армия ще участват в тържествата за отбелязване на Националния празник - 3 март, и 132-годишнината от Освобождението на страната.
От 11 ч. пред паметника на Незнайния воин в столицата ще се състои тържествена церемония за издигане на националното знаме.
Тържествена смяна на почетния гвардейски караул ще се извърши от 12 ч. пред официалния вход на сградата на президентството.
Вечерта, от 18.30 ч. на площад "Народно събрание" в столицата ще се състои тържествена заря-проверка в памет на героите, дали живота си за свободата на България.
Военнослужещи от поделение 34 750 - Карлово ще участват в тържествената церемония на връх Шипка по случай на 132-годишнината от Освобождението на България.
------------------------------------
По повод 3 март днес Националният военноисторически музей (НВИМ) обявява Ден на отворените врати.
Гостите ще имат възможност да видят, изнесени само за този ден, оригинала на Самарското знаме, пазен във фондовете на НВИМ, както и всички оригинални знамена на опълченските дружини, сражавали се в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. За да може повече посетители да се докоснат до реликвите, музеят ще работи с удължено време от 10 до 20 часа.
През целия ден ще се показват български игрални филми, свързани с идеята за отстояване на българската държавност - "Хан Аспарух", "Под игото", "Капитан Петко Войвода", "Пътят към София".
На Националния празник ще бъде дадено начало и на дарителска акция. Като благодарим на всички досегашни дарители и приятели на музея, приканваме притежателите на архивни документи, фотографии и предмети, свързани със славната военна история на България, да ги предоставят на НВИМ, където те ще бъдат запазени за идните поколения като част от българското военноисторическо наследство, посочват от музея.
Предметите, събрани в рамките на акцията до 15 април и свързани с Втората световна война, ще бъдат показани в изложбата, която НВИМ организира по случай Гергьовден - 6 май - празник на Българската армия, и 9 май, ознаменуващ 65 години от края на Втората световна война.